Обикновено короядът-типограф напада повалени, увредени и слаби стари смърчове. Размножаването му протича под кората на нападнатите дървета, където ларвите на насекомото прегризват проводящата тъкан. В резултат на това се нарушава движението на вода и хранителни вещества в дърветата и те загиват безвъзвратно.

В здравата смърчова гора, числеността на короядите се поддържа в определен минимум от естествените им врагове (хищни бръмбари, мухи и др.). Но при наличието на голяма хранителна база (напр. много увредени след буря дървета), тяхната численост може да нарастне и да достигне критични стойности. Въпреки че смърчовете устояват на първоначалните нападения чрез отделяне на смола, увеличаващият се брой корояди успява да преодолее съпротивителните сили дори и на здравите дървета. Нападнатите от корояда-типограф дървета се разпознават по:

- кафявите стърготини, изхвърлени от пробивите на възрастните корояди в кората; - капките смола по стъблото; - опадане или почервеняване на листата; - характерно обелване на кората от кълвачи.

Какви са причините за масовото развитие на корояда-типограф в ПП Витоша?

Масовото развитие (каламитет) на корояда-типограф възниква през 2001 г. като резултат от намаляване на съпротивителните сили на засегнатите от смерч (вихрова буря) 120 дка смърчови гори в м. “Офелиите” и 620 дка в биосферен резерват “Бистришко бранище”. И докато в биосферния резерват природните процеси са оставени да протичат свободно, без човешка намеса (както го изисква законът за защитените територии), в м. “Офелиите” дори своевременното разчистване на повалената дървесна маса не успява да възпрепятства масовото развитие на корояда-типограф.

Пагубно влияние оказват и последвалите горещи години. Топлото време благоприятства развитието не на едно, а на две и три поколения корояди всяко лято. Известно е, че поколението развило се в едно дърво, може да нападне нови десет здрави дървета!

През 2005 и 2006 г. се наблюдава постепенно затихване на каламитета, в резултат на хладните и дъждовни пролетно-летни месеци. По-суровите климатични условия намаляват драстично числеността на короядите и затрудняват разпространението им.

Спасяването на смърчовите гори в ПП Витоша

С цел ограничаване развитието на корояда-типограф и предпазването на здравата смърчова гора от нападение, след 2002 г. извън резерватите са предприети следните лесозащитни мероприятия:

- проследяване разпространението на короядите; - отсичане на всички сухи, нападнати, или подходящи за развитието на короядите дървета; - поставяне на капани (кутии с привличащи бръмбарите вещества, наречени феромони); - почистване на сечищата чрез изгаряне на клоните.

Но има ли смърчовата гора нужда от човешка помощ?

Там, където има опасност за туристически и стопански обекти, лесозащитните мероприятия в смърчовите гори са неизбежни. Въпреки това сечите, изнасянето на мъртвата дървесина и последващото изкуствено залесяване, оказват отрицателно въздействие върху естествения характер и биологичното разнообразие на тези гори, а оттук и на тяхната устойчивост. В бъдеще тя ще може да бъде гарантирана единствено чрез скъпо струващи отгледни грижи!

Ето защо е решено смърчовите гори в биосферен резерват “Бистришко бранище” да бъдат оставени на естествените природни процеси.

Смърчовите гори и природните нарушения

Смърчовите гори са характерни за алпийския височинен пояс и северните географски ширини (бореална зона). Те съществуват в условията на студен и влажен климат, при който затрудненото разлагане на мъртвата органична маса в гората води до натрупването й в дебел слой. Понякога този слой възпрепятства възобновяването на бореалните гори и води до превръщането им в безлесна тундра или торфища.

Природните нарушения имат съществено значение за оцеляване на смърчовите гори. Пожарите, ветровалите и короядните каламитети не само подобряват условията за разлагане на органичната маса и трансформацията й в достъпни хранителни вещества, но и повишават пространственото, възрастовото и биологичното разнообразие в горите Тъй като природните нарушения представляват неразделна част от развитието на смърчовите гори, затова тези гори са развили редица свои механизми за последващото си възстановяване:

- първоначално израстване на светлолюбиви видове като бреза, трепетлика, офика и др., които предоставят оптимална защита на младите смърчове; - последващо възобновяване на смърча предимно върху гниещите стволове и около стъблата на изсъхналите дървета, където снеготопенето настъпва по-рано и подтискащото влияние на тревите е по-слабо.

За сравнение:

В Европа през последните десетилетия, вследствие на зачестилите силни бури и последвалите каламитети на корояда-типограф, са засегнати милиони декари смърчови гори (предимно залесени от хората).

В голяма част от европейските резервати е възприет подход на ненамеса след природни нарушения - в германския Национален парк “Баварска гора” над 40 000 дка загинали смърчови гори са в преход към по-устойчиви естествени гори.

Поради по-меките зими и едновековното подтискане на естествените пожари в престарелите борови гори на Британска Колумбия (Канада), масовото развитие на короядите там е засегнало над 50 милиона декара гори (почти половината площ на България)! Вследствие на климатичните промени и масовото развитие на корояди след 1987 г., в южна Аляска са загинали смърчови гори с площ над 16 милиона декара.