Разстояние - 920 м. Времетраене - 15 мин. Маршрутът представлява част от високопланинската обиколна пътека на Витоша. От хижа Кумата през хубава иглолистна гора по пътя се отива до туристически комплекс Боерица. Пътуването е приятно и леко. Отсечката от туристически комплекс Боерица до хижа Бор се изминава по два начинаа: Първи: през билото на Балабана. От Боерица сенчестата пътека слиза сред вековна иглолистна гора, пресича спускаща се към Златни мостове каменна река по дървен мост. Минава се край малка чешма и се стига до разклон - вляво се спуска радиалната пътека х. Кумата - тур. комплекс Боерица - х. Септември - Княжево, а вдясно продължава пътеката за х. Бор. Започва изкачване. Прекосява се дерето Кюнеца и пътеката извива през иглолистна гора под Черната скала. После се сменя посоката на север, пресича се малка каменна река и билото на Балабана. От тук се откриват пленителни гледки. По-нататък пътеката лъкатуши успоредно на билото и достига до местността Прозореца. Пресича се един мочур и се тръгва на североизток. Пътеката се провира сред иглолистна гора, като в кроя на гората се съединява с пътеката, идваща от Златни мостове през хижа Септември. Пресича се бързоструйната Боянска река и се достига хижа Бор. Дължината на пътеката е 2150 метра. Втори: под Черната скала. От туристически комплекс Боерица пътеката се изкачва и прекосява Черната скала.В подножието и има хубаво заветно място за почивка. Пътеката пресича малък мочур, извива се и се спуска през иглолистната гора. Тази пътека е най-старата връзка между двата обекта. Дължината на маршрута при този вариант е малко повече от 3 км.

Разстояние - 920 м. Времетраене - 15 мин. Маршрутът представлява част от високопланинската обиколна пътека на Витоша. От хижа Кумата през хубава иглолистна гора по пътя се отива до туристически комплекс Боерица. Пътуването е приятно и леко. Отсечката от туристически комплекс Боерица до хижа Бор се изминава по два начинаа: Първи: през билото на Балабана. От Боерица сенчестата пътека слиза сред вековна иглолистна гора, пресича спускаща се към Златни мостове каменна река по дървен мост. Минава се край малка чешма и се стига до разклон - вляво се спуска радиалната пътека х. Кумата - тур. комплекс Боерица - х. Септември - Княжево, а вдясно продължава пътеката за х. Бор. Започва изкачване. Прекосява се дерето Кюнеца и пътеката извива през иглолистна гора под Черната скала. После се сменя посоката на север, пресича се малка каменна река и билото на Балабана. От тук се откриват пленителни гледки. По-нататък пътеката лъкатуши успоредно на билото и достига до местността Прозореца. Пресича се един мочур и се тръгва на североизток. Пътеката се провира сред иглолистна гора, като в кроя на гората се съединява с пътеката, идваща от Златни мостове през хижа Септември. Пресича се бързоструйната Боянска река и се достига хижа Бор. Дължината на пътеката е 2150 метра. Втори: под Черната скала. От туристически комплекс Боерица пътеката се изкачва и прекосява Черната скала.В подножието и има хубаво заветно място за почивка. Пътеката пресича малък мочур, извива се и се спуска през иглолистната гора. Тази пътека е най-старата връзка между двата обекта. Дължината на маршрута при този вариант е малко повече от 3 км.

Радиалната пътека към планината започва от централния площад на селото. Отначало се върви по шосето за х. Селимица покрай река Кладница. От м. Плачи камък пътеката се отделя от шосето и под кладнишкия манастир "Св. Никола"прави голям завой. След това пътеката се изкачва направо по десния бряг на реката, извива се на север, излиза в м. Ленище и достига хижата от западната страна. Разстоянието от Кладница до х. Селимица е 1750 м., изминава се за 40 минути. От х. Селимица пътеката за х. Острица продължава главно в североизточна посока, минава през широколистна гора и пресича каменната река, идваща от п. Марков нож. Нагоре пътеката става по- стръмна и с широки серпентини стига до билото Голината. Пътеката продължава на изток и навлиза в красива иглолистна гора. Преди да се стигне хижата, идващата от Владая пътека се влива в радиалната от с. Кладница и, съединени в общ път, те стигат близо до хижа Острица.

При излизане от селото се държи главно североизточно направление. Отначало се минава край малкия връх Погледец (1187м), който се намира непосредствено над селото.Изкачването продължава към вр. Малък Ветрен (1312м), а след това- и към подножието на вр. Голям Ветрен (1629м). Нагоре пътеката се насочва над гората, по ската, стръмно спускащ се към горното течение на река Палакария. Пътеката се изкачва в подножието на красивия връх Войчинов рид . Между Голям Ветрен и Войчинов рид надясно, в източна посока се извисявя вр. Острица (1732м). Върви се под билото на Войчинов рид, за да се стигне сколистият връх Сива грамада (2003м). По нататък се продължава към връх Купена. Тъй като скалистто било извива и ходенето по него е доста трудно, възможно е да се мине в подножието му, по обширното високо Карачаирско плато. По-нататък се стига вр. Скопарник, откъдето по пътеката от Черни връх се спуска до уч. база на НСА. Цялото разстояние е около 12 км.

От селото се тръгва в северна посока по коларския път по долината на Добри дол, десен приток на река Струма. Пътят е с умерен наклон и се прехвърля ту на левия, ту на десния бряг на потока. Изворът Живата вода се намира в горния край на дола, през който минава поточе.Водата тече на тласъци, с прекъсвания. По време на пролетното пълноводие изворът се оттича, със слабо забележими колебания.

Това е един от най-популярните маршрути във високата част на планината, минаващ в по-голямата си част през безлесна местност. Пътеката е маркирана с 139 железни стълба, като първият е при северозападния ъгъл на х-л "Щастливеца", а последният е в края на гората над почивен дом Бор. Алеята излиза от иглолистната гора над х-л "Щастливеца", пресича трасето на ски-влека "Платото" и една каменна река и продължава леко да се изкачва до пресичането на камионния път за Черни връх. Тук в ляво, при стълб No 21 е кръстовището с маркирания с железни колове път за Черни връх. В дясно, на 460 м е горната станция на седалковата въжена линия "Бай Кръстьо - Голи връх". След кръстовището започва леко слизане към началния поток на Драгалевска река. При стълб No 60, в дясно, има отколонение- пътека дълга 300 м, която води до х. Преспа, намираща се на височина 1770 м. От лявата страна на алеята се простира резервата "Торфено бранище". Торфищните комплекси в него са на възраст от 1000 до 1500 години и имат силно водозадържащи свойства. Не се допуска преминаването на туристи през бранището. След като се отдели от границата на резервата, алеята леко се изкачва към седловина между върховете Камен дел (1862 м) и Ушите (1906 м). При стълбове No 89 и 90 има отклонение в дясно за заслона Кикиш (2850 м) и за м. Бай Кръстьо (2 640 м). През зимата преминаването през тези два маршрута е забранено, поради лавинна опасност. Скоро след заслона се достига седловината между върховете Камен дел и Ушите - най-високата точка на маршрута. Заслужава си да се отбиете в дясно до вр. Камен дел - от тук се открива чудесна гледка към София и цялото Софийско поле. След седловината започва спускане по западния склон на Камен дел, като се навлиза в иглолистна гора. След 1 км и 700 м от заслон "Ушите" се достига Гьорева чешма, край която има заслон. Тук в дясно има отклонение за х. Тинтява и х.Момина скала. Продължава се в ляво и след 250 м се стига до п.д. Бор. От тук до Златните мостове има алея с настилка, дълга 2,5 км и пътя се изминава за 50 мин. Преминава се по дървен мост Боянска река, пресича се алеята от поч. дом Бор за х.Боерица. При прекосяването на една каменна река има чешма. Алеята минава през малки поляни, торфища и смърчова гора и се спуска с лек наклон надолу. Пресича се алеята от х. Септември до х. Боерица и се стига до х-л Елица, който е разположен на поляна сред смърчова гора. От там алеята се спуска на запад през смърчовата гора до м. Бели брег. След 620 м се излиза на обширна поляна с южно изложение, обкръжена от стара иглолистна гора с маси и пейки, а малко след това се стига до м.Златните мостове - основен изходен пункт за различните маршрути на Витоша.

Тръгва се от последната спирка на трамвай No 5 в Княжево От централния площад в Княжево, покрай чешмата с минералната вода се изкачва стълбището, пресича се шосето Княжево-Бояна и се навлиза в княжевската гора. В самото начало на гората могат да се видят няколко вековни дъба - единствени останки от някогашната стара дъбова гора. Тук алеята се разделя на две. Вдясно ( в югозападна посока) тя върви стръмно нагоре и след 800м достига долната станция на кабинковата въжена линия "Княжево-Копитото". И двете разклонения излизат на стария Беловодски път, който пресича шосето Бояна-Златни мостове. След още 740м се достига м.Бялата вода. Тук е първата почивка, където може да се пие студена витошка вода и от беседката над чешмата да се гледа София. Бялата вода е кръстопът. На запад продължава старият Беловодски път, който след 1300м извежда до мотел-ресторант "Тихия кът", а на юг се стига до пътеката, която води до х.Планинец и х.Момина скала. След няколко завоя се пресича автомобилният път за Копитото и се стига до поляна със заслон. Тук посетителите могат да наблюдават типичните за Витоша денудационни заравнености. Надморската височина вече е 1250м. Изкачването на следващото стъпало продължава. След като се измине още 1км се стига до х.Планинец. По застланата с шуп алея се продължава на запад-югозапад за Златните мостове. С умерен наклон през широколистна гора алеята достига м.Голяма ливада, особено красива напролет. Най-срещаните представители на витошката флора тук са кукурякът, кокичето, синият минзухар, съсънките, лютичето, блатнякът, омайничето, кандилката, плаунът и др., много от които редки и защитени от закона видове. Почти водоравно в южна посока се пресича по дървен мост поточе, приток на Планинишка река. На изток от пътеката е разположен витошкият дендрариум (с музейна сбирка и обособени кътове за отдих). Алеята за Златни мостове е в югоизточна посока. Достигайки до тях туристите имат възможност да се запознаят с произхода на каменните реки във Витоша. В местността има подходящи места за отмора, а жадните могат да се освежат и с топли напитки в разположеното наблизо кафе. От Златните мостове до София може да се слезе с автобус No 61 и 261.

Тръгва се от автобусната спирка на площада в с. Чуйпетлово, минава се покраъ църквата и се поема нагоре срещу течението на малкия десен приток на река Струма.Коларския път върви из широколиса гора и се прехвърля ту на единия, ту на другия бряг на потока.В края на гората е Вуча чешма.Излиза се на открито и скоро се достига седловината източно от вр. Кръста- най- високата точка на маршрута.Оттук се открива хубава гледка към долината на река Струма и черновръшката група върхове- на изток и на север, и към Петрунския дял на Витоша, към Верила и Рила- на юг. От седловината започва слизане към долината на р. Матница. Под северния край на седловината е Меча чешма, хубаво място за почивка. Пътеката върви покрай потока- ляв приток на река Матница. Преди да се слезе в самата долина на реката, вляво от пътеката има още едначешма- Даин кладенец. По долината върви и коларски път, по който за по-малко от 2 часа може да се слезе направо в с. Кладница.

Този маршрут е част от нископланинската обиколна алея. До кв. Бояна можете да стигнете с автобус No 64, чиято начална спирка е Хладилника. От автобусната спирка в кв. Бояна се минава покрай Боянската църква - обявена за обект на Световното културно и природно наследство (ЮНЕСКО).

Църквата е отворена всеки ден, с изключение на понеделник. Входът за възрастни е 5 лв., за ученици - 2,50 и за група от учащи - по 1 лв. След като се мине Боянската църква се тръгва в южна посока по улица "Боянско езеро", която достига до парка. От там тръгват земни алеи за Боянското езеро. Лявата алея е по- плавна, а дясната малко по-стръмна. От там тръгва и пътека за Боянския водопад.Алеите продължават в югоизточна посока с няколко сепрентини през гората, после се изкачват в южна посока и след 1900 м се достига Боянското езеро. То представлява изкуствена водна площ, създадена при построяването на софийския витошки водопровод през 1906 година. Преди това е било блато, захранвано от няколко извора - сега също е заблатена. Намира се сред хубава гора от иглолистни дървета, брези и трепетлики. Край западния му край има основи на някогашен горски дом.

В източна посока тръгва нископланинската обиколна алея за Драгалевския манастир. След малко изкачване се излиза на голяма поляна - чудесно място за отдих с каменна чешма и малък заслон. От поляната се открива гледка към цяла София. След това алеята навлиза в широколистна гора и минава покрай чешма. Наклонът е лек и в гората се върви приятно. Пресичат се каменни реки. Алеята постепенно излиза над шосето Драгалевци - х. Алеко, а след това се спуска при паркинга на Драгалевския манастир. За 10 мин. може да се слезе на долна станция на въжената линия, от където се взима автобус No 93 до Хладилника.

До кв. Бояна можете да стигнете с автобус No 64, чиято начална спирка е Хладилника. От автобусната спирка в кв. Бояна се минава покрай Боянската църква, поема се в южна посока към малкия квартален парк, от който започва земна алея за Боянското езеро. Алеята продължава в югоизточна посока и след няколко серпантини през гората се стига до м. Сухи връх. Тук алеята се изкачва в южна посока по дървени стълби и след 1900 м се достига Боянското езеро. Боянското езеро е изкуствена водна площ сред хубава гора от иглолистни дървета, брези и трепетлики. Край западния му край има горски дом, от където започва алеята за х. Есперанто. Тя се изкачва през гората и достига обширна продълговата поляна Яневица - удобно място за почивка с каменна чешма. Продължава се вдясно - в южна посока. Преминава се покрай стръмната Борова скала, от където се открива панорамна гледка към Боянска река и Копитото. По-нататък посоката се променя в западна и алеята минава през единственото естествено тисово находище на Витоша. От някогашната тисова гора са се запази стотина екземпляра. Алеята продължава в западна посока и не след дълго в м. Дренска глава има отклонение в дясно, а след 300 м се разклонява още веднъж. На югозапад води пътека, която извежда на алеята от х. Камен дел за х. Момина скала, а на запад друга пътека извежда до Боянския водопад. Боянският водопад е една от природните забележителности на Витоша. Образуван е от Боянска река в андезитния пояс на планината. Устойчивата скала обуславя многото бързеи по реката и създаването на водопада. Височината на водния пад е около 15 м. Водопадът е особено красив на пролет. От м. Дренска глава се продължава в югоизточна и южна посока до чешма. След около 500 м се излиза на ливада, в чиито източен край е малката хижа Есперанто. От хижа Есперанто се тръгва в западна посока по алеята за Копитото и х. Момина скала. След 250 м пътеката се отклонява в ляво и извежда до х. Момина скала. Хижата има 4 спални, голям салон-трапезария и туристическа кухня. Пред хижата има чешма и добре уреден кът за почивка. Западно от хижата има голяма поляна. От хижа Момина скала се тръгва по алеята, водеща за Княжево, пресича се Боянска река и се излиза на обширна поляна с оформени кътове за отдих и чудесна панорамна гледка пред ресторант Момина скала. От там пътят до Златни мостове е 2 км и се изминава за 45 мин.

Хотел -ресторант "Копитото" е разположен в най-източната част на "подковата" на вр. Копитото на 1325 м н.в., върху тераса, от която се откриват великолепни гледки към Княжево и Бояна, към цяла София и Софийското поле, Западна Стара планина, както и към северните дялове на Витоша. При хотел-ресторанта завършва павираното шосе, което се отделя от шосето Бояна - Златни мостове в местността Разклона. До там се движи автобус No 62, чиято начална спирка е квартал Овча купел. Тръгва се от паркинга до хотела, покрай чешмата, в южна посока по алея с настилка. Още в началото на ляво се отделя земна алея, която през м.Семовица слиза в кв.Бояна. Алеята с настилка върви почти водоравно през широколистна гора. След 600 м в ляво се отделя алея за х. Есперанто, х. Камен дел и заслона Кикиш. Срещу разклона има поляна с чешма, маси и пейки. След 300 м алеята излиза при чешмата в м. Букара, където се събират 5 алеи. От м. Букара се продължава в южна-югозападна посока, почти водоравно. Алеята преминава през буково-габърова гора, редуваща се с поляни. След 600 м в дясно се отделя земна алея за х. Планинец, а в ляво за х. Момина скала. Когато алеята преминава през поляни се откриват обширни гледки към западните дялове на Витоша, Пернишкото поле и Люлин. Отново се навлиза в гора и се пресича още една земна алея, която води в дясно за х. Планинец, а в ляво за х. Септември. По-нанатък, в дясно има още едно отклонение за х. Планинец. На 2.5 км от хотел-ресторант Копитото се пресича шосето от Златните мостове за х. Тинтява и се достига алеята с настилка, която води в ляво за х. Момина скала. Продължава се по нея в дясно и скоро се стига до м. Бели брег. От тук до м. Златните мостове и спирката на автобуси No 61 и 261 остават още 600-650 м.

До м. Златни мостове може да стигнете с автобуси No 61 и 261, чиято начална спирка се намира на автогара Овча купел. От Златни мостове до х.Кумата се ходи по широк път приятно и лесно, през смърчова гора. Изкачвате се на височина около 1800м, където е горната граница на витошките гори. Постепенно пресичайки зоната на хвойновите формации се достига до Платото, където се намира резерватът "Торфено бранище". Обявен за защитен още през 1934г., в границите му се оказват съобщества от сфагнови мъхове с изключителни водозадържащи свойства. В торфищните комплекси се наблюдават над 300 вида мъхове и 500 вида водорасли. Следвайки маркировката по Торфения резерват, неусетно пред погледа се открива Черни връх. Панорамата от върха си заслужава изкачването: на югоизток ясно се виждат рилските върхове от Мальовишкия дял; на запад - Седлото, Пернишкото и Радомирското поле; на север - Ушите и Камен дел, както и София, а на изток - Лозенската планина. На Черни връх се намира сградата на метеорологичната станция, където можете да си отпочинете. За връщане към София е подходящ маршрутът през Малкия резен - Стената - х.Алеко. Около 1 час продължава спускането от върха към Алеко. На Алеко любителите на ски-спорта могат да ползват 2 седалкови въжени линии и 5 стационарни ски-влека. До ски-центъра се стига с кабинковата въжена линия "Симеоново-Алеко", седалковата въжена линия от Драгалевци до Голи връх, както и с автобусна линия N 66 от Хладилника.

От местността Златните мостове се поема на север по шосето за х. Тинтява и п.дом Бор. Излиза се на обширна поляна с южно изложение, с оформен кът за отдих, обкръжен от стара иглолистна гора. В източна посока се отделя алея с настилка за х-л Елица и п.дом Бор, минаваща през смърчова гора. След 400 м (1040 м от Златни мостове), тя достига до х-л Елица. На 1490 м н.в. непосредствено след хотела се пресича алеята от х. Септември за х. Боерица. Продължава се след наклон нагоре към билото, като се преминава през смърчова гора малки поляни и торфища. При прекосяването на една каменна река има чешма. Пресича се алеята от п.дом Бор за х. Боерица, преминава се по дървен мост Боянска река и се излиза при поч.дом Бор. Той се намира на десния бряг на Боянска река, северно от връх Черната скала на 1640 м н.в. (разполага с 55 места за спане и столова с 50 места). Източно от почивния дом има ски-плац с портативен ски-влек.

От п.дом Бор се тръгва в западна посока по алеята, която води за Златните мостове, пресича се Боянска река и след 100 м от поч. дом се отклонява в ляво от тази алея в югозападна посока. От тук до алеята, която води от х. септември за х. Боерица и х. Кумата се следва земна алея, дълга 1340 м с малък наклон през иглолистна гора. Пресича се мочур и се излиза в местността Прозореца, от където се открива хубави гледки. Алеята пресича билото и започва да слиза в южна посока, прекосява се дола Кюнеца и отново през иглолистна гора се достига алеята х. Септември - х. Боерица. От тук започва ново изкаване, минава се покрай малка чешма, пресича се подървен мост каменната река, слизаща до Златните мостове и се излиза при х. Боерица.

От х. Боерица асфалтиран път, дълъг 700 м, почти по хоризонтал извежда до х. Кумата. Хижата се намира в южната част на местността Боерица, на 1725 м н.в.. Разполага с 34 легла и столова с 60 места. Край хижата има маси с пейки и зидана каменна чешма. На 1000 м южно от хижата е долната станция на ски-влека Конярника.

Последната отсечка от маршрута затваря кръга и ни връща в изходната точка в местността Златни мостове. Алеята за Златните мостове пресича шосето за х. Боерица и минава покрай каменна чешма с кът за отдих. След това тя се спуска с умерен наклон през млада гора, по-надолу в ляво се отделя път за ски-плаца Ветровала, пресича се по дървен мост един от притоците на Владайска река. От няколко площадки, в дясно от алеята, се открива чудесна гледка към каменната река. Каменни стъпала с перила водят към Златни мостове, пресича се по шосето каменната река и се стига до спирката на автобуси No 61 и 261 до Овча купел.

Изходен пункт е ресторанта "Златни мостове". До него може да се стигне с автобуси Nо 61 и 261 от автогара Овча купел. От Златни мостове се поема на юг, пресича се по шосето каменната река и се тръгва стръмно нагоре по каменни стъпала с перила. От няколко площадки вляво от алеята се открива чудесна гледка към каменната река. След като пресече с дървен мост един от потоците на Владайска река, алеята се раздвоява - вдясно се отива към ски-плаца Ветровала, а вляво се продължава към х. Кумата. Алеята се изкачва с умерен наклон през гората. Достига се до каменна чешма с кът за отдих. Пресича се шосето от Златни мостове до х. Боерица и скоро се достига до х. Кумата.

В хижата има бюфет, а край нея има маси с пейки и зидана каменна чешма. На 1000 м южно от хижата е долната станция на ски-влека "Конярника".

От Кумата се тръгва по камионния път, който води в югозападна посока за м. Конярника. Наблизо вдясно от него се отделя землена алея, която върви в запад-югозападна посока. По цялото си протежение тя минава през стара естествена смърчова гора. Най-напред се пресича Владайска река, а след това и многобройните и' леви притоци. Пътеката е част от високопланинската обиколна алея. Върви почти по хоризонтал, запазена е от ветровете и ходенето по нея е много приятно. Накрая тя пресича алеята с настилка Златни мостове - поч. дом Звездица и след 60м достига х. Еделвайс, където може да се подкрепите преди последната отсечка до х. Острица.

Маршрутът х. Еделвайс - х. Кумата е част от високопланинската обиколна алея. От х. Еделвайс се тръгва по камионен път, който след 180 м извежда на пътя поч. дом Трендафила - поч. дом Звездица. По него се върви 100 м в западна посока. След това се тръгва по пътеката, която се отделя вляво от него. Почти по цялото протежение пътеката преминава през стара смърчова гора, като тук-там пресича малки поляни. Наклонът е минимален.