Хронология в развитието на парк Витоша

Витоша планина представлява един сложен и твърде интересен обект от геоложко, петрографско, растително и туристическо гледище. Нейното голямо теренно и природно разнообразие от извори, реки, водопади, торфища, морени и гори винаги е привличало и занимавало природолюбителя и туриста. Този интерес и възможност за посещение се засилва и от непосредствената близост на Витоша до столицата. Като начало на модерен и организиран туризъм може да се приеме първият излет до Черни връх на 28.VIII.1895 г. - дело на писателя Алеко Константинов. По инициатива на Съюза за защита на родната природа високата част на планината - владение на държавата, е обявена за Народен парк - Протокол № 6/02.02.1933 г. на Постоянния горски съвет и постановление III А-15422/1934 г. на Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ е 6 410 ха и се състои от три главни части:

• иглолистен резерват - 759,9 ха, образуван от естествени смърчови насаждения, примесени с бял бор, бяла мура, клек, бреза; • торфен резерват - 166 ха, включващ и вододайната зона на Софийския водопровод; • останалата част на парка има площ 5 502,3 ха.

В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване:

• създадени са 750 ха изкуствени иглолистни насаждения; • възобновени са 200 ха закелевели иглолистни култури; • образувани са 4 горски разсадника с площ от 225 ара; • построени са два пътя - от Бояна до х. "Планинец" с дължина 8 км и от с. Драгалевци до х. "Алеко" - 14,7 км; • прокарани са 22 км пътеки между по-важните местности и хижи; • маркиран е скиорски път от Черни връх до х. "Тинтява" с дължина 7 км; • поставени са 225 указателни стрелки и други табели; • поставени са пейки за сядане за над 500 души; • определени са 10 места за огнища; • построени са 9 хижи с обща площ 1 310 кв. м и 630 легла; • изработена е карта на територията в М 1: 5 000, а за туристически цели и такава в М 1: 30 000.

По това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал.

Година след обявяването му с Постановление № III-А 16362 от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница. През 1939 г. в бр. 5 на ДВ е публикуван Правилник за стопанисване и управление на Народния парк Витоша и включените в него бранища, който е действал до 1 август 1952 г., когато с Постановление на МС № 621 планината Витоша е обявена за Народен парк с площ 22 725,8 ха. Постановлението се придружава от карта, която определя границите на парка и се намира в Държавен архив. С последвалите Планово задание за изготвяне на лесоустройствен проект, одобрено от СГНС (намира се в Държавен архив) и самият лесоустройствен проект, одобрен от Комитета по горите и горската промишленост - площта на парка е намалена до 15 807,3 ха (проектът се съхранява в архива на НП Витоша и фирма "Озеленяване" към СГО). Със Заповед на КОПС № 1075/23.11.1981 г. площта на парка е увеличена до 26 547 ха. На 8 февруари 1991 г. със Заповед на МОС № 82 площта на парка е увеличена до днешните 26 606 ха. През 1989 г. Комисията по земята към МС със свое Решение № КЗ-3 от 28 март изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК "Средец". Площите на Бистрица и Железница нямат статут на парк и не се включват в границите му.

Най-значителният защитен обект в парка е резерватът Бистришко бранище, обявен през 1934 г. с Постановление № 15422 от 27 октомври с площ от 741,7 ха. Разположен е върху североизточния склон на Витоша под връх Голям Резен и вр. Скопарник, във водосборния район на р. Бистрица и р. Янчевска между 1 430 и 2 282 м н.в. Създаден е, за да се запази в непроменен вид един участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност. Така се дава възможност да се развият и проучат неповлияни от човешката стопанска дейност различни по вид и характер горско-дървесни и тревни съобщества. Границите му са променяни няколко пъти:

• Заповед № 0106/24.01.1968 г. на МГГП увеличава територията с 200,7 ха; • Заповед № 230/04.04.1985 г. на КОПС увеличава територията с още 234,6 ха; • Заповед № 66 от 25.01.1991 г. на МОС намалява територията със 115,4 ха.

В настоящия момент територията на резервата е 1 061,6 ха в т.ч: 52 % гори и 48 % поляни - субалпийски и алпийски тревни формации.

От горите 4 000 дка са смърчови; 510 дка смесено смърчово-букови; 250 дка букови; 150 дка лескови и др. Незалесената площ на резервата се състои от 250 дка ветровал, 1 000 дка поляни, 250 дка каменни реки, 140 дка грохоти, 130 дка скали и каменни грамади и 2 850 дка субалпийски и алпийски тревни формации. Резерватът Торфено бранище е създаден с цел да бъдат запазени в естествено, незасегнато от човешката дейност състояние 144,1 ха торфища с мощност до няколко метра във високопланинския дял на Витоша. От научна гледна точка те представляват безучастен регистратор на промените, които са ставали и стават в парка. От създаването му с ПМС № 15422/27.10.1934 г. до наши дни резерватът е претърпял само едно разширение от 638,7 ха със Заповед на КОПС 602/12.08.1980 г. Вододайните зони са строго охраняеми територии, чийто режим изключва възможности за туристическо ползване. Вододайна зона София-Перник заема площ от 2 331,2 ха. Разделя се на Софийски и Пернишки вододаен басейн. Софийският заема площ от 1 031 ха и е разположен на северните склонове под Черни връх, а Пернишкият заема южните склонове и е с площ от 1 300,2 ха. Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк Витоша главната задача на тогавашната й управа е било изготвянето на окончателния културно-стопански план. Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк Витоша в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша. През 1996 г. с цел подобряване на нашата дейност в парка Витоша и ангажиментите ни за ефективно управление на защитената територия, както и обслужване на нейните посетители, бе създадено Управление на НП Витоша към тогавашния Комитет по горите. Сега то е Дирекция на Природен парк Витоша към Националното управление по горите и извършва дейности на територията на целия парк в границите на три области - София, Софийска и Пернишка. В стопанисването на горския фонд на територията на парка са ангажирани структурите на Националното управление по горите в лицето на ДЛ Радомир, ДЛ Самоков и ДЛ Витошко.