Основни правила за безопасност

Някои основни правила за безопасност

1. Съобразете походите, които предприемате със собственото си здравословното състояние и физическа подготовка, както и с тези на всеки участник в групата, с която тръгвате.

2. Запознайте се предварително с избрания маршрут. Снабдете се с карта, пътеводител или навигационно устройство. Избягвайте лавиноопасните места през зимата/

3. Запознайте се с прогнозата за времето - не тръгвайте при явно лошо време или лоша прогноза.

4. Уведомете хижарите или близките си за маршрута, който възнамерявате да предприемете.

5. Екипирайте се според сезона, но носете винаги допълнителни топли дрехи със себе си. Дори и да тръгнете в хубаво време в града, в планината то може да е съвсем различно или рязко да се промени.

6. При гръмотевична буря:

- не стойте на по-малко от метър от скали и дървета;

- не преминавайте по била;

- придвижете се към по-ниските части на местността.

7. Запишете си телефоните на Планинската спасителна служба и заредете батерията на мобилния си телефон – 02/963 2000.

Лавиноопасни места

Витоша привлича много туристи и скиори, но в хубаво прекараните часове, които планината предлага, често пъти идват изненади. Времето бързо сменя характера си и атмосферните условия особено зиме, стават сурови. Това изисква познаване на правилата за безопасно движение по писти и пътеки.

Лавиноопасните места на Витоша са обозначени. Едно от тях, на което трябва да се обърне сериозно внимание, е в горната част на долината на Драгалевската река, в м. Комините. Лавината пресича лятната пътека от м. Бай Кръстьо за заслон Кикиш. Ударната й сила е голяма. През зимата за заслон Кикиш трябва да се отива само по пряката пътека от Драгалевския манастир.

Характерно лавинно място е и големият улей, който се спуска край скалите на Орлово гнездо, над лятната пътека, която минава от Комините за заслон Кикиш. Преминаването през Комините за Платото и за заслон Кикиш е наложително да се избягва зиме и през ранна пролет. По пътеката от х. Алеко за Черни връх, в м. Дупката зиме почти винаги има снежна козирка. На Малката стена, по която скиорите често слизат от Черни връх или от вр. Малък резен за Платото, също има лавинно леговище. То представлява падина, широка около 30 м. Образуват се снежни преспи и козирки.

По на запад от Малката стена по склона също се образува характерна снежна козирка. Надвесът тук е 30-40 м широк и тъй като склонът е открит и стръмен, срутванията могат да достигнат доста ниско, което ги прави и по-опасни.

На Резньовете също има опасност от лавинни срутвания, особено на мястото, където остава най-дълго снежна прeспа на Витоша.

Районът на връх Камен дел силно се заснежава. От източната страна откъм м. Кикиш се спускат стръмни склонове, които са лавиноопасни.

Източните склонове на вр. Скопарник към м. Казана са също лавиноопасни.

Трябва да се има предвид, че при различни снежни и температурни условия лавини могат да се образуват и на други места na Витоша.

При гъста мъгла, силен вятър и снеговалеж съществува реална опасност от загубване. Особено трудни са откритите части на платото, ограниченo от Резньовете, Черни връх, Самара и Селимица, билото на юг от Черни връх.

Затова запомнете:

- Движението да става само по стабилно маркираните пътища!
- В планината никога не излизайте сам!
- При загубване- движете се само на север, без да изменяте посоката!

През летните месеци често се разразяват гръмотевични бури, които са опасни за движещите се по високите открити части на планината. Ако ви застигне гръмотевична буря в планината, избягвайте възвишенията на терена и дърветата.
По северните склонове на Копитото и източните склонове на Резньовете има няколко улея със свободно падащи камъни - сипеи.
Откритите части на човешкия организъм и цялото тяло могат да измръзнат не само при ниска температура, но и при силен вятър, затова:

- Излизайте в планината само с подходяща туристическа екипировка!

- При силен вятър и ниска температура не напускайте хижата!

- При загуба на чувствителност на откритите части на тялото разтрийте същите до възстановяване на чувствителността само със сух вълнен предмет!

- При умора- не спирайте на снега да починете! Почивката крие опасност от бяла смърт. Напрегнете волята и слизайте бързо надолу.

Планинска спасителна служба

Планинската спасителна служба при Българския червен кръст е създадена през 1933 г. от ентусиазирани планинари, членове на Българския алпийски клуб, Българския туристически съюз и Скисъюза. Изградена е на обществено-професионални начала, тя е единствена по рода си в България. От 1971 г. ПСС е редовен член на Международната организация по планинско спасяване (ИКАР).
Основните задачи на ПСС са: оказване на помощ на пострадали в планините, профилактична дейност, съдействие при опазване на околната среда, съдействие при ликвидиране на последици при бедствия и аварии, развитие на учебна дейност, търсене и транспортиране на загинали в планините. За тази дейност ПСС има спасителни отряди и съдействащи доброволни спасители.
   Към службата има обучени групи и за оказване на помощ от въздуха с хеликоптер.
   Членовете на ПСС трябва да са добри планинари, да владеят добре скитехниката, да имат алпийска квалификация и най-важното- голямо сърце и здрава приятелска ръка, готова за помощ. Подготвителният период е общо 2 години, през които кандидатът преминава стажантски курс, стаж и основния курс за планински спасители. След всичко това се започва рутинна работа в спасителен отряд.